Витамини, минерали и COVID-19

Трябва ли да приемам някакви витаминни или минерали?

Ако по време на възстановяването си от COVID-19 приемате само малки количества или не сте в състояние да консумирате всички препоръчани групи храни, може да помислите за прием на добавка с мултивитамини и минерали.

Препоръки за превенция и оптимизиране на имунната система

Микрохранителните вещества с най-силни доказателства за подпомагане на имунната система са:

• Витамин С
• Витамин D
• Цинк

Други хранителни вещества, които могат да помогнат, са:

• Витамин А
• Витамин Е
• Селен
• Омега 3
• Витамини от група В
• Растителни фитонутриенти (от храни на растителна основа) могат да имат антиоксидантно, противовъзпалително и антивирусно действие;
• Китайска медицина и лечебни билки.

I. Витамини

Витамините биват водноразтворими (В комплекс и витамин С) и мастноразтворими (А, D, Е, К). Водноразтворимите не се складират в организма и трябва да се приемат ежедневно с храната. Изключение прави витамин В12, който се складира в черния дроб и може да се използва от организма в продължение на години. За разлика от водноразтворимите, мастноразтворимите витамини се натрупват в мастната тъкан и не е необходимо да се приемат ежедневно. Свръхприем на мастноразтворими витамини води до токсични ефекти – гадене, повръщане, главоболие, световъртеж, безапетитие и др.

Витамините, които предпазват от оксидативен стрес, който се предизвиква от натрупването на реактивни кислородни форми, са витамин С, Е и А. Като антиоксиданти те се свързват с образуваните реактивни кислородни форми и така предпазват от увреждане на клетъчните мембрани, ДНК и белтъците. Антиоксидантите потискат туморния растеж и намаляват атеросклеротичните промени в артериалната стена. Витамините С и А имат значение за вродения и придобития имунитет. Те поддържат нормалната бариерна функция на кожата и лигавиците, както и функцията на левкоцитите.

Витамин D

• Хормонът на „слънчевата светлина“ – излагайте ръцете и краката или гърдите и гърба на пряка слънчева светлина за 10-30 минути дневно, като се съобразявате с пигмента на кожата си;
• Хранително вещество и хормон. Може да се синтезира в тялото ни с помощта на слънчевата светлина;
• Играе роля за целостта на костите. При прием на добавки с витамин D се препоръчва прием на магнезий. Магнезият спомага за активирането на витамин D, който от своя страна спомага за регулирането на калциевата и фосфатната хомеостаза, за да повлияе на растежа и поддържането на костите. Когато се приемат високи дози витамин D, калциевите добавки не трябва да са високи, за да се намали рискът от хиперкалциемия. При предозиране с витамин D се стига до образуване на камъни в бъбреците;
• Стимулира съзряването на клетките, включително на имунните клетки;
• Витамин D повишава клетъчния имунитет отчасти чрез намаляване на цитокиновата буря, предизвикана от вродената имунна система. Вродената имунна система генерира както провъзпалителни, така и противовъзпалителни цитокини в отговор на вирусни и бактериални инфекции, както е наблюдавано при пациентите с COVID-19. Витамин D може да намали производството на провъзпалителни Th1 цитокини, като тумор некротизиращ фактор α и интерферон γ. Прилагането на витамин D намалява експресията на провъзпалителни цитокини и увеличава експресията на противовъзпалителни цитокини от макрофагите.
• Витамин D намалява риска от остри респираторни инфекции;
• Съобщава се за здрави възрастни с ниски нива на витамин D, най-вече в края на зимата. Хората, които са приковани към дома, настанени в социални институции, работещите през нощта, могат да имат недостиг на витамин D (нещо, което трябва да се вземе предвид при настоящата пандемия). Много възрастни хора също така са ограничено изложени на слънчева светлина – така че има вероятност от дефицит на витамин D;
• Добавянето на витамин D е безопасно и предпазва от остри инфекции на дихателните пътища;
• При проучвания върху животни се съобщава, че намаленият прием на витамин D при телетата е причинил заразяване с коронавирус по говедата;

Витамин А

• Мастноразтворим витамин, мощен антиоксидант;
• Наричан е „антиинфекциозният“ витамин и много от защитните механизми на организма срещу инфекции зависят от адекватното му набавяне;
• Нарушеният имунен отговор може да се дължи на недостиг на витамин А. Той е необходим за нормалното развитие и функциониране на епителната тъкан, както и за функцията на левкоцитите. Затова при авитаминоза А се нарушава имунитетът, което води до чести възпалителни реакции. Има и нарушения в репродукцията – прекъсване на менструалния цикъл у жената и увреждане на сперматогенезата при мъжа. По време на бременност е опасен както неговият дефицит, така и свръхприемът му, тъй като могат да настъпят увреждания на плода и дори неговата смърт;
• Има три активни форми на витамин А в организма – ретинол, ретинал и ретиноева киселина;
• Витамин А участва в състава на родопсина (зрителен пигмент), от когото зависи нормалната чувствителност на ретината към светлината. При витаминен дефицит се развива т.нар. кокоша слепота – нарушено зрение при слабо осветление.
• Недостигът на витамин А е силно свързан с морбили и диария, а морбили може да протече тежко при деца с такъв недостиг;
• Добавянето на витамин А намалява заболеваемостта и смъртността при инфекциозни заболявания, като морбили, диария, пневмония, свързана с морбили, ХИВ инфекция и малария;
• Добавянето на витамин А осигурява известна защита срещу усложненията на животозастрашаващи инфекции, като малария, белодробни заболявания и ХИВ;
• При проучвания върху животни:
  • Диетите с ниско съдържание на витамин А намаляват ефективността на инактивираните ваксини срещу коронавирус по говедата и правят телетата по-податливи на инфекциозни заболявания;
  • Ефектът от инфекция с вируса на инфекциозния бронхит (IBV), вид коронавирус, е по-силно изразен при пилета, хранени с диета с ниско съдържание на витамин А.

Препоръчителна дневна доза 900 (мъже) и 700 (жени) ug активни еквивалента на ретинол. Допустима горна граница 3000 ug/ден.

Богати на витамин А са животинските мазнини (черен дроб, мляко, масло, жълтък). В растителните продукти се съдържат пигменти – каротени, от които в организма се синтезира витамин А. Каротените са в голямо количество в зеленчуците с жълт, червен и оранжев цвят – моркови, червени чушки, домати.

Витамин Е

• Мастноразтворим витамин, мощен антиоксидант;
• Предпазва от развитие на атеросклероза, карцином и катаракта;
• Съобщава се, че дефицитът на витамин Е засилва увреждането на миокарда при инфекция с коксакивирус В3 (вид РНК вируси) при мишки и увеличава вирулентността на коксакивирус В3 при мишки поради недостиг на витамин Е или селен. Освен това, понижените нива на витамин Е и D при телетата също предизвикват инфекция с коронавирус по говедата.

Витамин Е е широко разпространен, поради което рядко се стига до авитаминоза Е, дължаща се на недостатъчен прием с храната. Той се съдържа в големи количества както в растителните (растителни масла, ядки, листни зеленчуци), така и в животинските продукти – мляко, яйца, риба.

Витамини от група В

• Водоразтворими витамини;
• Разделят се на 2 групи. Първата – витамини, участващи в метаболитните процеси, при които се освобождава енергия (В1, В2, В3, В5, В6 и биотин). При липсата на тези витамини се развиват симптоми, дължащи се на нарушено доставяне на енергия в клетките – лесна умора, мускулна и сърдечна слабост, загуба на тегло, диария, дерматит, деменция и др. Втората група са витамини, участващи в хемопоезата (В6, В9, В12). При липса на витамини от тази група се развива анемия поради нарушение на синтеза на хемоглобин (дефицит на В6), или нарушено деление на предшествениците на еритроцитите в костния мозък (дефицит на В9 и В12);
• Симптоми на витаминен дефицит могат да настъпят дори, ако няколко дни не се приемат витамини от тази група;
• Всеки витамин от група В има специфични функции.

Витамин В2

• Играе роля в енергийния метаболизъм на всички клетки;
• Витамин В2 и ултравиолетова светлина ефективно намаляват титъра на MERS-CoV в продукти от човешка плазма.

Витамин В3

• Би могъл да подобри убиването на Staphylococcus aureus;
• Ефективен в профилактични и терапевтични условия;
• Значително потиска инфилтрацията на неутрофили в белите дробове със силен противовъзпалителен ефект по време на вентилаторно-индуцирано белодробно увреждане, което води до развитие на значителна хипоксемия.

Витамин В6

• Необходим в метаболизма на протеините;
• Участва в над 100 реакции в телесните тъкани;
• Играе важна роля в имунната функция на организма;
  

Недостигът на витамини от група В може да отслаби имунния отговор на гостоприемника – препоръчва се да се добавя при пациентите.

Храни, богати на витамин В комплекс: триците на зърнените храни, бобовите растения, дрождите, рибата, ядките, зелените зеленчуци (В9), черният дроб и месото (В12);

Витамин C

• Водоразтворим витамин, наричан още аскорбинова киселина;
• Важен антиоксидант, предпазващ клетките от оксидативен стрес;
• Подпомага имунната функция;
• Играе роля в синтеза на колаген в съединителната тъкан;
• Нужен е за поддържане на нормалната структура и устойчивост на кръвоносните съдове, хрущялите, костите, зъбите, за зарастване на рани и др.;
• Може да функционира като слабо антихистаминово средство за облекчаване на грипоподобни симптоми, като кихане, хрема или запушен нос и подути синуси;
• Значително по-ниската честота на пневмония в групите, получаващи добавки с витамин С, предполага, че той може да предотврати податливостта към инфекции на долните дихателни пътища при определени условия;
• При проучвания върху животни: предпазва от инфекция, причинена от коронавирус. COVID-19 причинява инфекция на долните дихателни пътища – витамин С може да бъде ефективен избор като част от плана за лечение.
• Липсата на витамин С води до развитие на болестта скорбут, при която има кръвоизливи по кожата и венците (поради чупливост на капилярите), анемия, остеопороза, чести инфекции, бавно заздравяване на раните.
  

Препоръчителна дневна доза 90 mg/ден. Допустима горна граница 2000 mg/ден.

Храни, богати на витамин С: пресните плодове и зеленчуци – чушки, домати, спанак, зеле, шипки, лимон, цитрусови плодове и др. Той лесно се разрушава при излагане на топлина, светлина, кислород, метали, поради което не се запазва при кулинарна обработка на храната.

II. Минерали

Цинк

• Диетичен микроелемент. Намира се в различни черупкови организми;
• Мощен антиоксидант и противовъзпалително средство. Помага за така наречената редокс реакция в тялото – предотвратява оксидативния стрес в клетката, по-специално по отношение на вирусите от РНК тип.
• Състоянието на цинковата хомеостаза в организма се отразява на развитието на вирусната инфекция. АСЕ2 е металоензим с един атом цинк към една от протеиновите вериги. Приемането на цинк чрез храната или други синтетични средства (20 мг. дневно) по време на лечението и след него би имало стимулиращ ефект за по-бързото възстановяване на организма;
• Важен за поддържането и развитието на имунните клетки, както на вродената, така и на адаптивната имунна система;
• Недостигът на цинк води до нарушаване на функциите на хуморалния и клетъчно-медиирания имунитет и увеличава податливостта към инфекциозни заболявания;
• Добавянето на цинк при деца с недостиг на цинк може да намали заболеваемостта и смъртността, свързани с морбили, или причинени от инфекции на долните дихателни пътища;
• Повишаването на концентрацията на вътреклетъчния цинк с помощта на цинкови йонофори, като пиритион, може ефикасно да наруши репликацията на различни РНК вируси;
• Комбинацията от цинк и пиритион в ниски концентрации потиска репликацията на SARS коронавируса (SARS-CoV).

Препоръчителна дневна доза 15 mg. Допустима горна граница 40 mg.

Селен

• Препоръчва се като важен фактор на антиоксидантна защита (100 мг. дневно) на инфекциозно болни. Хранителният дефицит влияе не само върху имунния отговор, но и върху самия вирусен патоген.
• Недостигът на селен в храната, предизвикващ оксидативен стрес у гостоприемника, може да промени вирусния геном така, че нормално доброкачествен или слабо патогенен вирус да стане силно вирулентен в дефицитен гостоприемник под въздействието на оксидативен стрес. Дефицитът също така предизвиква не само увреждане на имунната система, но и бърза мутация на доброкачествени варианти на РНК вируси до вирулентност.
• Бек и съавтори съобщават, че недостигът на селен може не само да засили патологията на инфекцията с грипен вирус, но и да доведе до промени в генома на коксаки вируса, позволявайки на авирулентен вирус да придобие вирулентност поради генетична мутация. Това се дължи на факта, че селенът може да подпомогне група ензими, които в сътрудничество с витамин Е работят за предотвратяване на образуването на свободни радикали и предотвратяване на окислителното увреждане на клетките и тъканите.

Съобщава се, че синергичният ефект на селена със сапонини от стъблови листа на женшен може да предизвика имунен отговор към жива двувалентна ваксина срещу коронавирус на инфекциозен бронхит при пилета. Следователно добавката на селен може да бъде ефективен избор за лечение на COVID-19.

Омега-3 полиненаситени мастни киселини

• Дълговерижните полиненаситени мастни киселини (ПНМК) са важни медиатори на възпалението и адаптивните имунни реакции. Омега-3 и Омега-6 ПНМК стимулират предимно противовъзпалителни и провъзпалителни ефекти. Те са прекурсори съответно на резолвините/протектините и простагландините/левкотриените.
• Бегин и съавтори са изследвали нивата на плазмените липиди при пациенти със СПИН и са установили, че е налице селективна и специфична липса на дълговерижни ПНМК от серията Омега-3, които се намират във високи концентрации в рибеното масло. Освен това, протектин D1, липиден медиатор, получен от Омега-3 полиненаситени мастни киселини, би могъл значително да отслаби възпроизвеждането на грипния вирус чрез механизма за износ на РНК.
• Също така третирането на протектин D1 с перамивир може напълно да спаси мишките от смъртност при грип. Leu et al. са установили, че няколко полиненаситени мастни киселини имат и антихепатитни свойства спрямо вируса на хепатит С (HCV).
  

Следователно Омега-3, включително протектин D1, който служи като ново антивирусно лекарство, може да се разглежда като едно от потенциалните средства за интервенция при COVID-19.

N-ацетилцистеин (NAC)

• Мощен антиоксидант;
• Отстранява свободните кислородни радикали;
• Действа като муколитично средство, което смекчава упорития слузест секрет;
• Добавянето на терапия с NAC при пневмония, намалява тумор-некротизиращия фактор-алфа (белтък от сбора на цитокините, който има дейно участие при системното възпаление) и увеличава общия антиоксидантен капацитет;
• Лечението с NAC може да помогне за намаляване на оксидативните и възпалителните увреждания при пациенти с пневмония;
• В болници в Ню Йорк лекари изписват N-ацетилцистеин или неговия прекурсор – глутатион – на пациенти с инфекции на дихателните пътища, както и с коронавирус.

Също така, много растителни фитонутриенти имат противовъзпалително действие, антиоксидантно и дори антивирусно действие. Всички ваши фитонутриенти са тези, които намирате в растителните храни – това са зеленчуците и плодовете.

В таблицата по-долу можете да видите някои от основните хранителни източници на витамини и минерали, както и тяхното значение за организма.

III. Китайска медицина

Глициризинът е активен компонент на корените на сладника – liquorice roots, в китайската медицина.

Cinatl et al. са докладвали, че глициризинът може да потисне възпроизвеждането на вируса на SARS ин витро и още тогава е бил предложен като алтернативен вариант за лечение.

Байкалинът, друга китайска билка, е флавоноид, който е изолиран от Radix Scutellaria. Установено е, че байкалинът също има способността да инхибира вируса на SARS-CoV ин витро.

Сапонините от стъбловите листа на женшена могат да засилят отговорите на специфичните антитела за вируса на Нюкасълската болест и вируса на инфекциозния бронхит.

Следователно китайската медицина би могла да се разглежда и като избор за засилване на имунитета срещу инфекцията с COVID-19.

IV. Билки, подходящи за борба със стреса

Тъй като социалната изолация и боледуването от COVID-19 покачиха нивата на тревожност при много хора, профилактично могат да се вземат билки с доказан ефект в борбата със стреса, които са подходящи за чай:

• Мента: Ментолът е естествен седатив и сваля кръвното налягане;
• Лайка: Съдържа апигенин, антиоксидант, който се свързва със специфични рецептори в мозъка, а той може да насърчи по-пълноценен сън и да намали безсънието или хроничната неспособност за заспиване;
• Джинджифил: Естествен антисептик и силен антиоксидант;
• Валериана: Подобрява съня, успокоява Централната нервна система, има слаб спазмолитичен ефект;
• Лавандула: Съдържа линалол, терпенов алкохол, който има релаксиращ ефект.

V. Лекарства, които потискат имунната система

Често хората с хронични заболявания могат да приемат лекарства, които потискат имунната система, като не се сещат непременно за това тяхно действие.

1. Морфин и други опиоди

• Например кодеин, демерол, хидрокодон;
• Понякога се предписват при хронична болка;
• Предписват се на пациенти на апаратно дишане;
• Предизвикват хранителни дефицити по отношение на витамин А, витамин В, аминокиселини, цинк, желязо, калций, хром, магнезий и калий.

2. Модифициращи заболяването антиревматични лекарства

• Например циклоспорин, циклофосфамит и хидроксихлороквин.

3. Кортикостероиди

• Например етаметазон (целестон), преднизон и преднизолон.

4. Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)

• Например аспирин, целекоксиб (celebrex), ибупрофен (motrin, advil) и напроксен (aleve);
• Изследванията върху НСПВС и неблагоприятните им ефекти върху имунната система са ограничени;
• Потенциално краткосрочната или дългосрочната употреба на НСПВС може да потисне естествения имунен отговор и възстановяване на организма;
• Bancos et al (2009 г.) съобщават, че група широко използвани НСПВС могат да забавят синтеза на антитела в човешките В-клетки и намаляването на производството на антитела зависи от концентрацията (дозата) и времето (краткосрочна и дългосрочна употреба). Чрез намаляване на синтеза на антитела НСПВС могат да отслабят имунната система, а това да има сериозни последици за различни групи от населението, като например деца, възрастни хора и лица с нарушен имунитет. Тъй като НСПВС са едни от най-често използваните лекарства и са свободно достъпни без рецепта, те често се препоръчват за всички възрастови категории и се предписват за облекчаване на преходна болка или в случаи на възпалителни състояния/заболявания.