Паник атаки

Какво представлява паническата атака?

Паническите атаки са вид реакция на страх. Те са преувеличение на нормалния отговор на тялото към опасност, стрес или вълнение.

Какво е усещането при паническите атаки?

По време на паник атака физическите симптоми могат да се натрупват много бързо. Те включват:

• бурно или учестено сърцебиене;
• усещане за отпадналост, световъртеж или замайване;
• усещане за голяма горещина или студ;
• изпотяване или треперене;
• гадене (чувство на гадене);
• болка в гърдите или корема;
• затруднено дишане или усещане, че се задушавате;
• усещане, че краката ви треперят или омекват;
• усещане за откъснатост от ума, тялото или заобикалящата среда, което е вид дисоциация.

По време на паник атака може да изпитвате силен страх, че:

• губите контрол;
• ще припаднете;
• ще получите сърдечен удар;
• ще умрете.

Възможно е да се страхувате да излизате сами или на обществени места, защото се притеснявате от нов пристъп на паника. Ако този страх стане много силен, той се нарича агорафобия.

Кога мога да получа пристъпи на паника?

Паническите атаки се случват по различно време при всеки. Някои хора имат само една паник атака, други се паникьосват редовно, или няколко пъти за кратък период от време. Определени места, ситуации или дейности могат да предизвикат панически атаки. Възможно е те да се появят преди среща, свързана със стрес, например.

Повечето панически атаки продължават между 5 и 20 минути, като могат да настъпят много бързо. Обикновено симптомите са най-лоши в рамките на 10 минути. Възможно е атаката да продължи по-дълго заради втора такава или заради други симптоми на тревожност.

Какво помага за справяне с пристъпите на паника?

Паническите атаки са плашещи, но има как да се справите с тях.

По време на паник атака:

• Съсредоточете се върху дишането. Опитайте да се концентрирате върху бавно вдишване и издишване, като броите до 5.
• Използвайте „заземяващи техники“, които помагат за връщане към настоящия момент и бавно излизане от атаката. Някои хора смятат, че така успяват да контролират дишането си.
• Съсредоточете се върху сетивата си – например, опитайте бонбони или дъвки с вкус на мента, докоснете или прегърнете нещо меко.

След паническа атака:

• Погрижете се за себе си. Важно е да обърнете внимание на това, от което се нуждае тялото ви след пристъпа – например да си починете на тихо място, да хапнете или пийнете нещо.

• Кажете на някого, на когото имате доверие, че сте имали паническа атака. Особено полезно би било да споменете как той може да забележи, че получавате нова атака и се надявате да ви помогне.

 Какво представлява паническото разстройство?

Ако имате чести пристъпи на паника в непредсказуемо време и не изглежда да са задействани от конкретен спусък или причина, може да ви бъде поставена диагноза „паническо разстройство“. Обикновено то и някои видове фобии се проявяват заедно. Хората, които страдат от паническо разстройство, могат да имат периоди с малко или никакви панически атаки, но също така и моменти с много такива.

Паническо разстройство и висока чувствителност

Някои изследвания сочат, че хората с паническо разстройство са много чувствителни към сетивни преживявания (като слънчева светлина, миризми и промени във времето), но все още няма достатъчно доказателства, за да е сигурно.

Също така, не е ясно дали високата чувствителност води до развитие на паническо разстройство, или е следствие от него.

Как да подкрепите някого по време на пристъп на паника?

Ако някога сте имали паническа атака, знаете колко страшна и изтощителна може да бъде. В момента е трудно да повярвате, че чувството ще премине.

„Пристъпът на паника обикновено се определя като епизод на рязка, силна тревожност, при който се наблюдават екстремни физиологични и психологически симптоми“, казва Ники Лидбетър, главен изпълнителен директор на Anxiety UK. „Често се описва и като внезапен прилив или рязък скок на силна тревожност.“

Някои хора имат редовно пристъпи на паника, ако са с паническо разстройство или тревожност, предизвикана от определен проблем или ситуация, особено ако се чувстват „в капан“. Други може да получат само една паническа атака, която сякаш идва от нищото. Дори ако пристъпите се случват често, това не значи, че човекът ще се справи лесно с тях, въпреки че може и да успее да развие механизми за това.

„Паник атаките могат да засегнат хора на всякаква възраст и по всяко време на живота им“, казва Лидбетър.

Реагиране на паническите атаки

Да знаете как да подкрепите някого в трудна ситуация е наистина ценно.

„Разбираемо е да се чувствате обезсърчени, ако сте с приятел докато той преживява паническа атака – особено ако тя е внезапна“, казва Стивън Бъкли, ръководител на информационния отдел на Mind. „Може да е полезно да му кажете деликатно, че смятате, че има паник атака и че сте насреща. Опитайте да запазите спокойствие и го насърчете да седне на тихо място, докато се почувства по-добре.“

Един от най-добрите начини да му помогнете е да го окуражите да диша бавно и дълбоко.

„Важно е да дишате дълбоко, за да сте сигурни, че тялото ви получава достатъчно кислород“, казва Лидбетър. „Но често срещан симптом на пристъпите на паника е хипервентилацията, която може да доведе до допълнително чувство на паника. Чрез бавни и дълбоки вдишвания (като винаги следите издишването да е по-дълго от вдишването) тялото получава необходимия кислород и се успокоява.“

Съществуват определени стратегии за улесняване на това. „Може да е полезно да броите на глас или да ги помолите да ви наблюдават, докато внимателно движите ръката си нагоре-надолу. Насърчете ги да потропват с крака на място“, предлага Бъкли. „Никога не карайте някого да диша в хартиена торбичка по време на пристъп, тъй като това може да е опасно“.

Въпреки че ще искате да направите всичко възможно, за да помогнете, това не означава да принуждавате човека да върши нещо. Той вероятно е твърде претоварен или вцепенен от паниката, за да следва указания.

След пристъпа

Повечето панически атаки достигат своя пик след 10 минути и приключват до 20 до 30 минути, въпреки че при някои хора продължат с часове. След това човек може да е уморен, разстроен и разтреперан.

„Разбираемо е да искате да им съдействате да се изправят пред страховете си или да намерят практични решения, но това може да е много трудно, ако не са готови, и тревожността им може да се влоши“, казва Бъкли.

Дългосрочна подкрепа

В дългосрочен план обмислянето на решения за тревожността и проучването на техники за лечение може да бъде от полза.

„Научете колкото се може повече за тревожността, за да разберете през какво преминават – четенето на лични истории, книги и информационни материали би било полезно“, казва Бъкли.

Не забравяйте, че макар да има общи черти в пристъпите, всеки човек е различен. Интересувайте се за техните преживявания, за да разберете как се чувстват и какво да направите, за да им помогнете. Попитайте ги как тревожността влияе на ежедневието им и какво го подобрява или влошава.

Възможно е да има отключващи фактори за паническите атаки, като например страх, определени ситуации или паническо разстройство. Осъзнаването на тези фактори ще ви покаже как да съдействате за избягване на тревожната реакция.

Възможно е те да са разработили свои стратегии за успокояване или справяне с паниката, като например слушане на музика, медитация или определени дихателни техники, но присъствието на някой, който знае как да реагира, ще им даде повече увереност.

Професионална подкрепа

Ако забележите, че тревожността се превръща в проблем за даден човек, насърчете го да потърси помощ от личния си лекар или терапевт. Тази първа крачка ще бъде по-малко обезсърчителна, ако има подкрепа.

„Можете да му помогнете да си уреди срещата с лекар. Ако се страхува да излезе от вкъщи, посъветвайте го да се обади на личния си лекар и да пита за домашно посещение“, казва Бъкли.

Можете да предложите да отидете с него на прегледа и да го изчакате, както и да му помогнете да планира за какво би искал да говори.

Има различни техники, които хората използват, за да намалят тревожността, включително осъзнатост, медикаменти и терапия.

„Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е много ефективна за овладяване на чувството на паника и дава увереност на човека, че може да се справи с пристъпите, когато те възникнат“, обяснява Лидбетър. „КПТ се фокусира върху начина, по който хората мислят, как тези мисли влияят на чувствата и в крайна сметка на поведението. Тя работи, за да даде възможност на хората да контролират негативните емоции и да променят начина си на поведение.“

Когнитивно-поведенческата терапия не е единственото налично лечение. „Помогнете им да проучат различни възможности за подкрепа, като например услуги в общността или групи за взаимопомощ“, казва Бъкли.

Самопомощ

Лесно е вие самите да се претоварите, уморите или разтревожите, ако се грижите за психичното здраве на приятел или член от семейството. Разпознаването на собствените ви нужди обаче също е важно.

„Не забравяйте да се грижите за себе си“, казва Бъкли. „Понякога може да е наистина трудно да подкрепяте някого с психически проблем, но не забравяйте, че не сте сами. Важно е да вземете мерки и за собственото си здраве, за да имате енергията, времето и дистанцията, от които се нуждаете, за да помагате“.

„Ако се почувствате зле, няма да можете да окажете толкова голяма подкрепа“, казва той. Говорете с човека, на когото помагате, и с хората около вас, за да изразите всякакви притеснения или тревоги.

Определете граници и не поемайте твърде много задължения. Важно е да си давате сметка за вашите възможности. Ако можете, споделете помощта с други хора. Често е по-лесно да подкрепяш някого, ако не го правиш сам.

„Опитайте се да не оказвате натиск върху приятеля или члена на семейството си да прави повече, отколкото му е възможно в даден момент“, казва Бъкли.

„Важно е да бъдете търпеливи, да се вслушвате в желанията им и да действате с подходящото темпо за тях“, добавя той.