Семейство и приятели

Да разберете как се е чувствал вашият близък с COVID-19

Ако член на семейството или близък приятел е имал COVID-19 и е останал вкъщи или е постъпил в болница, това сигурно е бил много стресиращ момент, както за него, така и за вас.

Вероятно сте се били разтревожени и понякога сте се страхували от най-лошото, което е било още по-трудно заради забраните за посещения в болницата и невъзможността да видите роднината си, да го утешите или да му обясните какво се случва. Не сте познавали персонала, който се е грижил за вашия близък, и сигурно сте имали ограничен достъп до информация, когато сте искали да разберете как е той.

Да попаднеш в болница с COVID-19 е страшно преживяване. Пациентите, които прекарват известно време в отделението за интензивно лечение, са лекувани в стресова среда. Вероятно за тях е било плашещо да виждат хора около себе си с престилки, маски и козирки.

Пациентите в интензивното отделение често имат необичайни преживявания, като халюцинации (виждат или чуват неща, които не съществуват) или заблуди (странни вярвания за това, което се случва в болницата). За тях може да е трудно да разберат кое е реално и кое не. Това се дължи на объркване или делириум, причинени от заболяването им, шума в отделението и лекарствата, които са им дадени. 

Възможно е по време на престоя си в болницата да са видели или чули тревожни ситуации и да не са били в състояние да реагират, или да не са искали да говорят за тях. Объркването, халюцинациите и делириумът обикновено са временни странични ефекти. Това не означава, че нещо не е наред с ума им, но може да е трудно да бъдат изслушани и разбрани.

Как се чувствате вие по време на възстановяването на близък с COVID-19?

Хората с COVID-19 може все още да изпитват физически и психологически трудности, след като се приберат у дома или по време на възстановяването си, ако не са били хоспитализирани.

Физически те може да се задъхват, да са много слаби поради липса на апетит, да имат скованост в ставите или умора (високи нива на умора). Някои от тях може да са в лошо настроение, тревожни или раздразнителни по време на възстановителния период, или да имат проблеми с паметта и мисленето, със съня, с кошмари или спомени от преживяното в болницата (може да са много ярки и да изглеждат съвсем реални). Възможно е също така да се притесняват за възстановяването си, особено ако са били здрави и в добра форма преди заразяването с COVID-19.

За известно време те ще имат нужда от повече разбиране и съдействие, отколкото обикновено. Може да се наложи да намерите баланс между подкрепата и същевременно насърчаването да станат отново независими възможно най-скоро. Това вероятно ще е труден период за вас, нормално е роднините да се притесняват дали ще се справят, но вашето разбиране и насърчение ще окажат ключово влияние в тяхното възстановяване.

Разговорът за изписването от болницата може да им помогне да видят положителната страна на процеса на възстановяване и как постепенно го постигат. За някои хора е трудно да приемат, че са били с COVID-19.

Роднините и приятелите често преживяват същия, а понякога дори по-голям стрес от самите пациенти при тежки заболявания. Възможно е да сте се страхували от най-лошото, да сте се чувствали безпомощни, уморени, тревожни или разстроени. Това може да продължи и по време на тяхното възстановяване.

За да подкрепите своя болен член на семейството, роднина или приятел, трябва да се погрижите и за себе си.

Уверете се, че се грижите и за себе си

Знаем, че семействата са подложени на голям стрес, когато техен близък е в болница или са се справили със заболяване у дома. Понякога отношенията могат да бъдат обтегнати, защото човекът, когото подкрепяте, не осъзнава колко стресиращо е било всичко за вас самите. Допълнително, може да не искате да го разстройвате, като му разказвате за собствените си чувства или спомени за неговото преживяване.

Вашият роднина или приятел може също така да е разочарован от ограниченията си, физически или психологически симптоми, или да се бори с концентрацията, паметта и емоциите си. Необходимо е време, за да се адаптирате към новото „нормално“.  Всичко това се отразява и на вас.

Най-важните неща, които да направите и за двамата, са:

  • Признайте влиянието, което обгрижването на вашия роднина оказва върху вас.
  • Не се обвинявайте – вие също сте хора!
  • Отделете време да правите неща за себе си.
  • Поговорете с някого, ако ви е трудно да се справяте с ежедневните си задачи и с грижите за близките си.

Грижа за себе си

  • Погрижете се за здравето си. Уверете се, че се храните и спите добре;
  • Правете редовни почивки, давайте си време да се отпуснете и релаксирате;
  • Прекарвайте време с приятелите си (ако не лично, то по телефона или чрез видеоразговор);
  • Ако имате възможност, излезте на разходка, активността е полезна, както за физическото, така и за психическото благополучие;
  • Доверете се на близки приятели или роднини за собствените си чувства – има много истина в поговорката „Споделен проблем е наполовина решен проблем“;
  • Помолете за помощ – Не е нужно да се справяте с всичко сами. Попитайте семейството и приятелите си, присъединете се към група за подкрепа и се възползвайте от съдействието на общността и онлайн ресурсите.

Комуникация между семейството, приятелите и възстановяващия се човек

  • Дайте си време да говорите за преживяванията си, ако сте готови;
  • Не бързайте да получите отговор – на хората може да им отнеме време да отговорят, както и да разберат какъв е бил въпросът;
  • Понякога може да се наложи само да седнете и да изслушате;
  • Вслушайте се в това как те биха искали да им помогнете;
  • Опитайте се да не правите твърде много. Може и да ви се иска, но за тях е по-добре да правят нещата сами, когато могат;
  • Насърчавайте ги да бъдат активни или бъдете активни заедно;
  • Уважавайте желанията им, за да запазят самочувствието си;
  • Реагирайте деликатно, вероятно им е трудно да приемат настъпилите промени;
  • Може да се наложи да правите нещата по различен начин за известно време или с по-бавно темпо;
  • Напишете списък или задайте напомняния, напр. аларми на телефона, напомняния на домашния виртуален асистент (Alexa/ Google home);
  • Предложете подкрепа и увереност, но същевременно им осигурете пространство, което е важно и за вас;
  • Включете се в общност за подкрепа, с която можете да разговаряте.

Вие и вашият партньор

Ако болният е ваш партньор, това може да окаже влияние на връзката ви. Възможно е вече да имате много ангажименти, с които да се справяте (работа, финанси, деца и собственото си здраве), а болестта в семейството понякога прави нещата още по-трудни. Изведнъж се появяват повече задачи – срещи, посещения в болница, загуба на рутина и независимост. Това може да натовари отношенията ви или да ви сближи.

Някои хора се притесняват да говорят за личните си проблеми и трудностите, с които се сблъскват, например с грижите за себе си, промяната в зависимостта или интимността.

Възможно е също така да имат промени в настроението, а болката може да ги направи по-неудовлетворени, гневни, разстроени или депресирани.

Бъдете търпеливи, това трябва да се подобри с възстановяването им.

Какво мога да направя, ако се чувствам претоварен/а?

  • Дайте приоритет на нещата, които са най-важни в настоящия момент;
  • Планирайте времето си в рамките на деня или на една седмица. Не се претоварвайте;
  • Оставяйте си време за почивка;
  • Решавайте проблеми, работете заедно, за да се подкрепяте в процеса на възстановяване;
  • Позволете на човека, за когото се грижите, да върши нещата по начин и с темпо, които са подходящи за него, като това може да е новото „нормално“ за известно време. Дайте си време далеч от вашия близък и потърсете допълнителна помощ, ако е необходимо;
  • Говорете с личния си лекар, който да ви насочи към подкрепа и психологически терапии.