Дългосрочният COVID засяга както хора, които са били хоспитализирани с тежка инфекция, така и лица с леки проявления на болестта. Все повече доказателства сочат, че и в двата случая може да се наблюдават продължителни симптоми и да се развие дълъг COVID.
Той обикновено се проявява като група от симптоми, често припокриващи се, които варират и се променят с времето, и могат да засегнат всяка система в организма.
Фази на COVID-19 според времетраенето:
- Остра фаза – признаците и симптомите продължат до 4 седмици;
- Продължаваща, симптоматична фаза – признаци и симптоми на коронавирус от 4 до 12 седмици;
- Дългосрочни последици – обикновено се проявяват като групи от симптоми в продължение на 12 седмици или повече.
Все още няма консенсус относно дефиницията на понятието „дълъг COVID“, но според Британския националния институт за високи постижения в областта на здравеопазването и грижите това е:
„Наличие на признаци и симптоми, които се развиват по време на или след инфекция, съответстваща на COVID-19, които продължават 12 или повече седмици и не се обясняват с алтернативна диагноза”.
Според Световната здравна организация дългият COVID е:
„Състоянието след COVID-19, което се появява при лица с анамнеза за вероятна или потвърдена SARS- CoV-2 инфекция, обикновено 3 месеца от началото на COVID-19 със симптоми, които продължават поне 2 месеца и не могат да бъдат обяснени с алтернативна диагноза. Често срещаните симптоми включват умора, задух, когнитивна дисфункция, но и други, и като цяло оказват влияние върху ежедневното функциониране. Симптомите може да са новопоявили се след първоначално възстановяване от остър епизод на COVID-19 или да продължават да съществуват от времето на първоначалното заболяване. Симптомите могат също така да варират или да рецидивират с течение на времето“.
Симптоми на дълъг COVID
Дългият COVID може да включва редица признаци и симптоми в различни системи на тялото, включително, но не само: белодробна, сърдечно-съдова, стомашно-чревна, репродуктивна, пикочо-полова, ендокринна, бъбречна, дерматологична, мускулно-скелетна, неврологична, невропсихиатрична, имунологична, офталмологична и аудиологична.
Хора, живеещи с дълъг COVID, са съобщили за общо 205 различни вида симптоми, които са изпитвали.
- Респираторни – задух, кашлица и нарушение на дихателния ритъм;
- Сърдечно-съдови – стягане или болка в гърдите, сърцебиене и промени в сърдечната честота, като тахикардии и брадикардии в покой или при усилие;
- Неврологични – главоболие, безсъние или нарушения на съня, периферни невропатии, замаяност, делириум и когнитивни нарушения, които понякога могат да бъдат наречени „мозъчна мъгла“, включващи проблеми с концентрацията и паметта;
- Стомашно-чревни – болки в корема, гадене, диария и намален апетит;
- Мускулно-скелетни – болки в ставите и мускулите, мускулна слабост и др.;
- Психологически и психиатрични – депресия, тревожност и др.;
- Уши, нос, гърлото – симптомите могат да включват шум или болки в ушите, болка в гърлото като при настинка, замайване и загуба на вкус и обоняние;
- Дерматологични – кожни обриви;
- Общи симптоми – засягат цялото тяло извън отделните системи – умора, неразположение след усилие, треска и болка.
Най-честият симптом на дългия COVID е умората. Редовно съобщаваните симптоми след 6 месеца включват умора, неразположение след усилие и когнитивна дисфункция.
Сред извадка от 325 души, приети в болници в Обединеното кралство с потвърден COVID-19, половината от участниците съобщават, че не се чувстват напълно възстановени след 7 месеца – три четвърти изпитват умора; половината имат по-голям задух в сравнение с преди, а около една четвърт са с ново увреждане на зрението, ходенето, паметта, самообслужването и/или общуването.
Смята се, че 30% от хората, които не са хоспитализирани и са били с лек COVID, продължават да имат симптоми 9 месеца след заразяването.
Разпространение на дългия COVID
Понастоящем е много трудно да се определи разпространението на дългия COVID и да се оцени честотата на засегнатите хора по няколко причини – липсата на консенсусно определение на понятието и ограниченото събиране на данни в националните проучвания.
Проучване на COVID-19 чрез национално представителна извадка от населението във Великобритания сочи, че около един на всеки пет души проявява симптоми в продължение на 5 седмици или повече, а около един на всеки 10 души е със симптоми на дълъг COVID в продължение на 12 седмици или повече.
Причини за дългия COVID
Етиологията и патофизиологичните механизми все още са неизвестни поради липсата на достатъчно доказателства. В момента се провеждат много изследвания, които целят да определят причините или рисковите фактори.
Първоначални хипотези:
- Присъствие на вируса – той може да остане в организма за по-дълъг период от време, включително в носната кухина или в червата;
- Продължителен хиперактивен имунен отговор;
- Дисфункция на клетъчния метаболизъм, при която на ниво митохондрии се наблюдава недостатъчно производство на енергия;
- Проблеми с производството на автоантитела;
- Неврологична дисфункция;
- Невроимунология;
- Неврологично възпаление и органни увреждания, включително сърдечни.
Обсъждат се краткосрочните и дългосрочните последици от COVID-19 за мускулно-скелетната система, но са необходими още изследвания, за да се разберат механизмите, по които се развива дългият COVID.
Лечение
Понастоящем липсват достатъчно данни за безопасни и ефективни интервенции за лечение на симптомите и уврежданията при дълъг COVID. Световната здравна организация призова държавите да предложат на хората повече рехабилитация.
Управлението на активността или темпото, както и мониторингът на сърдечната честота по време на възстановяването вероятно са безопасна и ефективна интервенция за справяне с умората и неразположението след усилие, посочват английски експерти.
Такава стратегия за управление на активността е пейсингът – техника за рехабилитация, която модифицира дейностите в ежедневието за справяне със симптоми, като умора и неразположение след усилие.
При пейсинга физическите и умствените дейности се извършват на малки контролирани части с периоди на почивка или релаксация между тях. Важно е да се прекрати всяка форма на дейност преди да се появи изостряне на умората или други симптоми.
Има два вида пейсинг, които се използват при различните здравословни състояния. Първият е т. нар. стимулиране, съобразено със симптомите, при което активността се определя от нивото на симптомите с цел избягване на тяхното задълбочаване и запазване на енергията.
Вторият вид пейсинг е квотно-съгласувано темпо, при което дейностите се извършват в зависимост от количеството, разстоянието или целта, за да се постигне постепенно увеличаване на активността и подобряване на функциите.
Пейсинг е стратегия, която има за цел да помогне на хората да живеят в границите на своята енергийна рамка и да сведат до минимум умората след усилие. Той може да помогне за подобряване на качеството на живот.
Енергийната рамка е начин за определяне на количеството енергия, с която човек разполага всеки ден, и може да се използва безопасно, без да предизвика симптоми. Тази енергия зависи от това колко силно е засегнат и може да се променя от ден на ден. Ето защо, не се препоръчва да се насилвате, когато не ви е комфортно. Вместо това – разпределяйте дейностите и почивката си.
Подкрепа от съмишленици
Подкрепата от съмишленици включва хора, които споделят знания, опит или практическа помощ помежду си, често когато живеят с едно и също или сходно здравословно състояние. В цял свят са създадени много онлайн групи за подкрепа за хора, живеещи с дълъг COVID, като това са безопасни пространства за тях. Затова в тези групи се изисква взаимно уважение и поверителност.
Някои от българските групи във „Фейсбук”, към които можете да се присъедините, са:
COVID-19 Възстановяване 